Чуваш ли как някъде сред здрача

Бие тихо нечие сърце?

Чуваш ли как ритъмът прескача?

Тупти секунда...млъква две?

Отеква по-несигурно в нощта?

Сякаш не сърце тупти, а пеперуда

Пърха със измъчени крила.

Ято светлини и цветове,

Изпълвали навремето душата

На това наивното сърце.

Пламенния някога живец.

С крила на полет вече неспособни,

Загубили безценния прашец.

Съдба, преди застигала и други.

Сега красящи с ценната си рядкост

Колекция душевни пеперуди.