Прочетен: 1365 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2015 21:39
.jpg)
Бялото платно и четките вземи.
Вгледай се в мига красив, но кратък.
Преди да е отминал затвори очи,
Сякаш обектив, запазил кадър.
И в мрака зад затворени клепачи
Напипай нужните бои.
С вода и цвят платното нека плаче,
А ти рисувай с влажните сълзи.
Предай как двете ни ръце
Докоснали се бяха плахо.
Със сенки, с тъмни цветове,
Разкрий ги как се колебаха.
Нарисувай и телата неми,
Близост търсещи в студа.
С жълтеникаво-червени гами
Нарисувай топлина.
И нека моят дъх го има:
Зацапай с четките си леко.
Като въздишка посред зима...
А всъщност - многозначен шепот.
Картината с фон еднороден
И без рамка остави я.
Така мигът ще е свободен,
А в него ще сме само ние.
Отвориш ли очи, мен няма да ме има.
Заедно с мига ще съм си тръгнала и аз.
Но ще е останала завинаги картина
На една красива, мимолетна страст...
